Община Брезово се намира на територията на област Пловдив, а там е разположено известното с много неща село Свежен. 32 километра делят населеното място от родния град на Апостола на свободата, докато до втория по големина град се налага да бъдат изминати 68 километра. Има доста разлики по отношение на климатичните условия в сравнение със съседните села, като на първо място изиграва роля стойността на надморската височина. Тя е 752 м и е по-висока от тази на другите села. Зимният сезон е дълъг и ако започне още през ноември, продължава някъде до април. Отличава се с големи количества сняг, а като цяло времето е по-прохладно. Въпреки че не падат дебели снегове и не се задържат дълго, студът се усеща. Късото и хладно лято е точно такова, каквато е и есента. Въпреки тези климатични особености местните жители са свикнали и успяват навреме да приберат засятата зърнена реколта. По свето местоположение селото е пряко изложено на ветровете.
Аджар е старото име на Свежен, което се запазва до 1934-та година. Освен със смяната на имената на много населени места, въпросната година остава в историята и като обявяването на безпартийния режим след извършения на 19-и май преврат. В буквален превод от турски името на селото се превежда като здрав или каменен, а според други изследователи името означава кама или нож. В периода на османското робство за известен период от време е център на Караджадагската околия. 62 села попадат под владението на селото като околийски център по поречието на Марица и в областта Чирпан. Будното българско население със сигурност допринася за доброто развитие на икономиката, а ярките културни прояви са посрещани с радост от сравнително голямото по брой население. Скотовъдството и производството на рози са два от основните поминъка на хората, но и абаджийството е сериозно застъпено. В пределите на османската империя селото успява да се увеличи до размерите на малък град. По това време селото се казва Аджар и в една вестникарска дописка от 1872-ра година е наречен „граденце“. Безводието обаче се явява неговият най-сериозен недостатък и може би поради тази причина част от хората работят в Цариград.
Връх Къдрафил е близо до село Свежен, а това е лобното място на един от най-известните български войводи. Хаджи Димитър е неслучайно възпят в стихотворение от Ботев, като според една от многото версии до върха войводата е пренесен от трима негови верни четници. Те го оставят на грижите на овчари, които наглеждат раните му. През август 1868-ма здравословното състояние на Хаджи Димитър започва рязко да се влошава. Почива от раните си и е погребан на върха, а 12 години след неговата кончина на върха са изровени костите му от местните хора. Това става не с цел гавра с личността на героя, а за да се пренесат останките му в селото и да се погребат след извършването на църковен ритуал. Двора на църквата с името на светците Петър и Павел е мястото, а това събитие е отбелязано нагледно с паметна плоча. Монументът стои там и до днес.
